Простатната жлеза (простата) е важна част от мъжката репродуктивна система: тя произвежда секрет, който осигурява двигателната активност и жизнеспособността на спермата. Секретът съдържа ензими, имуноглобулини, лимонена киселина, витамини и цинкови йони. Ако дейността на простатната жлеза е нарушена, сексуалната функция на мъжкото тяло намалява. Най-често срещаното заболяване на простатната жлеза е нейното възпаление – простатит. Обикновено се проявява на възраст между 20 и 50 години. Колкото по-възрастен е мъжът, толкова по-голям е рискът от заболеваемост. Простатитът протича в остра или хронична форма, често е труден за диагностициране и може да доведе до персистираща простатна дисфункция. Най-тежките последици от простатита са безплодие и рак на простатата.
По света около половината от мъжете в трудоспособна възраст страдат от хроничен простатит. Съвременната медицина се занимава много активно с лечението на простатит. Простатитът всъщност може да се лекува успешно – важно е само да се диагностицира възможно най-рано. Веднага след като се появят първите признаци на простатит, трябва да се консултирате с уролог. В ранните етапи е възможно амбулаторно лечение; в напреднали случаи пациентът е хоспитализиран. Продължителността на лечението и при двата варианта е една до две седмици, след което пациентът е длъжен да предприеме превантивни мерки за предотвратяване на ново възпаление на простатната жлеза. Процентът на рецидиви на хроничен простатит е над 50%
Видове простатит
В зависимост от причините и клиничната картина на заболяването се разграничават следните видове простатит:
Остър простатит – тежко възпаление на простатната жлеза в резултат на бактериална инфекция на нейните тъкани. Много бактерии са част от нормалната микрофлора на тялото и постоянно присъстват в червата и по кожата. Въпреки това, когато попаднат в тъканта на простатната жлеза - обикновено поради неспазване на правилата за елементарна хигиена и други причини - те могат да предизвикат развитие на остър възпалителен процес. Острият простатит е изключително рядък. Лечението трябва да се провежда в болнични условия.
Хроничен бактериален простатит - представлява една трета от всички случаи на възпаление на простатната жлеза. Тази форма на простатит е опасна, тъй като болезнените симптоми могат спонтанно да изчезнат дори без лечение. Но това не означава изцеление - след известно време настъпва обостряне, което всеки път става все по-болезнено. Ако не се прави нищо отново и отново, съществува риск от развитие на гнойни огнища, отлагане на камъни в простатата, възпаление на пикочния мехур и други сериозни усложнения, включително рак.
Хроничен простатит/синдром на хронична тазова болка. Трудна за диагностициране форма на простатит, която се проявява с постоянна болка в областта на таза, която продължава повече от три месеца. По пътя могат да се появят неврологични разстройства и психоемоционални разстройства. Диагнозата се поставя чрез изключване; изследванията може да не показват признаци на възпаление.
Безсимптомен хроничен простатит. Протича безсимптомно и може да се открие по резултатите от изследването на урината, което показва висока концентрация на бели кръвни клетки и бактерии.
Хроничен грануломатозен простатит. Обикновено страничен ефект от медикаментозно лечение на други заболявания или радиация на простатната жлеза. По време на това заболяване простатната тъкан постепенно се заменя със съединителна тъкан и жлезата престава да функционира.
Симптоми на заболяването
При мъжете, страдащи от различни форми на простатит, могат да се идентифицират общи симптоми. Те включват: Затруднено уриниране поради притискане на пикочния канал от възпалената простатна жлеза. При уриниране може да се появи болка и парене. Нарушен механизъм на ерекция, отслабен оргазъм. Ускорена еякулация. Намалена потентност. Психическа депресия, тревожност. За пациент с простатит психологическата нагласа за възстановяване е много важна. Стресът допълнително отслабва организма и затруднява лечението, което води до още по-голяма депресия. За пациента може да бъде трудно да излезе от този порочен кръг, така че понякога антидепресантите се предписват допълнително за простатит.
Причини за простатит
Причините за простатит са доста разнообразни, но са свързани главно с пренебрегването на здравето на човека: полово предавани инфекции; лошо кръвообращение в тазовите органи - например поради заседнал начин на живот; продължително сексуално въздържание, прекъснат полов акт или изкуствено удължаване на половия акт; нарушен имунитет; честа хипотермия, характерна за любителите на екстремните спортове; стрес; хормонален дисбаланс; дефицит на витамини и микроелементи; неспазване на правилата за лична хигиена.
Усложнения
Простатитът причинява сериозни неудобства на мъжете: проблеми с уринирането, намалено либидо и нарушена еректилна функция. Ако пациентът не получи адекватно лечение навреме, той може да развие безплодие с 40% вероятност, тъй като простатната жлеза вече няма да може да произвежда секрети в нормални количества и с необходимото качество. Самолечението на простатит е неприемливо, тъй като може да доведе до влошаване на състоянието на пациента и появата на съпътстващи заболявания. Например, неправилно предписаните антибиотици ще имат пагубен ефект върху чревната микрофлора и значително ще намалят имунитета, без да решават проблеми с простатната жлеза. Други лекарства само маскират болестта и нейните симптоми, като влошават ситуацията. Затова простатитът трябва да се диагностицира и лекува от опитен специалист.
Профилактика
Превантивните мерки за предотвратяване на простатит включват: внимателна лична хигиена; редовен, организиран сексуален живот; здравословна физическа активност; диета с достатъчно протеини, витамини и микроелементи; повишаване на общия имунитет; въздържание от пиене на алкохол и пушене; своевременно лечение на всякакви инфекциозни заболявания; намаляване на общото ниво на ежедневния стрес. Поради големия брой разновидности на простатит и провокиращите фактори за неговото развитие, мъжете трябва да внимават за своето благосъстояние и да посещават уролог поне два пъти годишно. Това е особено важно след четиридесет години.